Наруто Фикс

...

Глава първа: Пълна луна

Харуно Сакура гледаше напразно,докато затворниците изпадаха в пристъп на ритане и крещене пред нея.
-Наистина бих искала да бъдат тихи!-промърмори горчиво тя,запушвайки ушите си.
Русата жена до нея въздъхна.
-Оо,ще трябва да го понесеш,Сакура.Просто бъди търпелива!
Розовокосата медик-нинджа погледна нагоре към своя сенсей.
-Добре,това,което искам да направиш е да вземеш палеца му и да го счупиш.
Очите на Сакура се разшириха.
-Да го счупя?-попита тя-Но...
-Просто го направи!-отговори бездушно Тсунаде.
Сакура преглътна и сграбчи десния палец на пленника.Тя започна да огъва ставата,постепенно започна да добавя все повече и повече натиск.Докато не се чуха силен,гаден пукот и агонизиращият писък от болка на затворника.На Сакура и се гадеше.Все още можеше да усеща костите да се разпадът в ръцете и.Никога не беше правила такова нещо на някого,без да се включват битките.Тя постави ръка на стомаха си,това просто беше прекалено много.
-Тсунаде-сенсей......-каза тя,гласът и бе тих.
Русата жена погледна към нея.
-Не мисля,че ще мога да продължа с това!Просто е твърде много за мен да се сравнявам с Наруто,със Сасуке-кън......-тя пропълзя.
Отчаяно се надяваше менторът и да разбере.Очите на Тсунаде баха стоманени,но с лек намек за симпатия.
-Сакура.-каза тя,поставяйки ръка на рамото и.-Изглежда си спомням,че един известен копи-нинджа ми каза,че често си повтаряла на Учиха да спре да гледа към това,което му е причинил Итачи и да продължи напред.Права ли съм?-попита тя.
Сакура мигна.
-Да.
Тя отговори,гледайки надолу,не виждайки какво общо има това с останапото.
-Сакура.-каза Тсунаде.
Тя погледна нагоре.
-Тогава ти трябва да направеш същото!Знам времената,Сакура-чан,но ти си кунойчи,а и имаш един от най-силните духове,които съм виждала от доста време.Точно до този на Наруто естествено!Пред вид това,че този малък идиот откозва да умре докато не стане Хокаге.И Сакура,той понася това толкова тежко,колкото теб,въпреки че е много добър в това да не го показва.Знам,че загубата на Учиха е едно от събитията,които повече или по-малко хвърлиха в шок селото.Нямам пред вид да избираш,Сакура,но моля те,спри да раздираш себе си и продължи напред!-Тсунаде завърши,имаше вид окончателност в гласа и.
Сакура затвори очи и наведе глава.Менторът и беше абсолютно права,но Сакура бе опитвала отново и отново,но просто не можеше да пусне любовта,която все още изпитваше към него.
Той беше в сънищата и всяка нощ.Шепотите обвите от съжаление винаги я подиграваха.Бяха изминали две години от бягството му,а Сакура гледаше със съжаление как приятелите и откриваха връзки и любов.А тя знаеше,че без него,това щастие никога няма да съществува за нея.Никой не забелязваше промяната в личносттта и,никой освен Наруто.Двамата станаха много близки.
-Сакура-чан,как мислиш,че ще се справя тази година на изпита за чунин?-попита блондина,поглеждайки изпитателно Сакура.
Тя се обърна към него и му се усмихна.
-Сигурна съм,че ти ще си най-добрия Наруто!
Той и даде от запезените си усмивки и каза:
-Предполагам,че ще те видя по-късно,Сакура-чан,но трябва да тренирам!
С това,постави ръце зад главата си опитвайки се да изглежда готин,жест,който Сакура познаваше много добре.
-Ти ще си най-добрия,Наруто!-прошепна тя.
Тя съзря и се втренчи в отражението си във водата.Нереалният образ на лицето на Сасуке се носеше из съзнанието и мислите и.Очите и започнаха да горят от сълзите,които тя непозволи да паднат.Той беше всичко,за което тя мислеше,ден или нощ,тя виждаше лицето му,където и да отидеше.
-Сасуке-кън....-прошепна тъжно тя.

П.П: За тези които незнаят Фик е като различни разкази на епизоди от даден филм или анимация. Ако ви хареса как започва тоизи първи Фик с радост ще поддържам продалжението и ще издавам нови Фикове. А за някои други които незнаят Фиковете не ги създавам аз и не са мои. Благодаря ви!